Хей, събуди се, малко човече
Хей, събуди се, малко човече
Време е
Настъпи утрото, в което
Ще избягаме оттук
Облечи си хубавите дрехи
Обадих се на едната –
Не мога да издържам повече
Да съм с теб
И съжалявам, че те карам да се чувстваш зле
Времето лекува
Казват
(аз никога не го преживях)
Обадих се на другата –
Не знам...
...
...и съжалявам
Че не можем да сме заедно
Времето и обстоятелствата...
Тръгваме
В плиткия сняг пищящ от болка под краката ни
И забелязваме нещата
Стъпките не бездомното
Едната настъпила другата
Повторени до безкрайност
Зад хоризонтите
И малко след това
Тупти една мъничка болка в мен
И като превъртяла от мъка вдовица
Вие
И още един ден ще я направи по-силна
Защото нищо не може да я убие
Стига съм мислил
Обичам те
Да тръгваме
(подадох ръката си към нищото
и се усмихнах)
28.01.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
чак пък всичките. знам, че имаш още малко
