dexter_walrus (Десислав Илиев)
561 157
29.01.2007 г., 13:28 ч.

Хей, събуди се, малко човече 

  Поезия
726 0 6

Хей, събуди се, малко човече

Време е

 

Настъпи утрото, в което

Ще избягаме оттук

Облечи си хубавите дрехи

 

Обадих се на едната –

Не мога да издържам повече

Да съм с теб

И съжалявам, че те карам да се чувстваш зле

Времето лекува

Казват

(аз никога не го преживях)

 

Обадих се на другата –

Не знам...

...

...и съжалявам

Че не можем да сме заедно

Времето и обстоятелствата...

 

Тръгваме

В плиткия сняг пищящ от болка под краката ни

И забелязваме нещата

Стъпките не бездомното

Едната настъпила другата

Повторени до безкрайност

Зад хоризонтите

И малко след това

 

Тупти една мъничка болка в мен

И като превъртяла от мъка вдовица

Вие

И още един ден ще я направи по-силна

Защото нищо не може да я убие

 

Стига съм мислил

Обичам те

Да тръгваме

(подадох ръката си към нищото

и се усмихнах)

 

28.01.2007

 

© Десислав Илиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко наивна мога да бъда понякога...
  • "...В моята стая
    Поглеждам с невиждащи очи
    Разсипвам пясъка от часовника си,
    Защото с времето не спира да боли..."

    И аз няма да мисля Още те обичам...
  • от болката се ражда всичко
    и птиците и мравките и хората
    без да боли не може даже стих да се роди ...
  • чак пък всичките. знам, че имаш още малко
  • Издумах си всичките хвалби...
    Върха си!
  • Начина, по който предаваш чувствата е невероятен! Поздравявам те за това.
Предложения
: ??:??