ххх

25 jun 2010, 8:45

Poesía » Otra

457 0 1

Отпивам от празната чаша.

И в морета пресъхнали плувам.

Със плашило призраци плаша.

Не заспивам, а всъщност сънувам.

Пускам котва навръх планината.

И по слънчеви зайчета стрелям.

Паля свещи, щом грейне Зората.

Преди срещата с теб се разделям.

Знам, абсурдно е, глупаво даже,

нелогично, побъркващо малко.

Ако Съдбата сега ме накаже,

за нея самата ще ми е жалко.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

arina-rus (Арина)

2010-06-25T14:43:03+03:00

Така е. Живеем в абсурден свят. Нелогичността е вътре в самите нас, а съдбата следва своята си абсурдна логика! Поздрав!