Отпивам от празната чаша.
И в морета пресъхнали плувам.
Със плашило призраци плаша.
Не заспивам, а всъщност сънувам.
Пускам котва навръх планината.
И по слънчеви зайчета стрелям.
Паля свещи, щом грейне Зората.
Преди срещата с теб се разделям.
Знам, абсурдно е, глупаво даже,
нелогично, побъркващо малко.
Ако Съдбата сега ме накаже,
за нея самата ще ми е жалко.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
