Отпивам от празната чаша.
И в морета пресъхнали плувам.
Със плашило призраци плаша.
Не заспивам, а всъщност сънувам.
Пускам котва навръх планината.
И по слънчеви зайчета стрелям.
Паля свещи, щом грейне Зората.
Преди срещата с теб се разделям.
Знам, абсурдно е, глупаво даже,
нелогично, побъркващо малко.
Ако Съдбата сега ме накаже,
за нея самата ще ми е жалко.