16 sept 2011, 10:09

ххх 

  Poesía » De amor
587 0 2

Голи и беззащитни

са мечтите ми.

И още са

като внезапен и непозволен

листопад през юни.

Мургавото око на вятъра

люлее сънно

една недоспала сълза.

Обвинения - лениви паяци -

драскат с космати крака

по съвестта ми.

Ако сплета спомените си

на плитка

и я спусна в кладенеца на времето,

ще можеш ли

да се изкачиш по нея

чак до гузното ми кротко всекидневие

и да ме прегърнеш отново?

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??