ххх
Голи и беззащитни
са мечтите ми.
И още са
като внезапен и непозволен
листопад през юни.
Мургавото око на вятъра
люлее сънно
една недоспала сълза.
Обвинения - лениви паяци -
драскат с космати крака
по съвестта ми.
Ако сплета спомените си
на плитка
и я спусна в кладенеца на времето,
ще можеш ли
да се изкачиш по нея
чак до гузното ми кротко всекидневие
и да ме прегърнеш отново?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
