16.09.2011 г., 10:09 ч.

ххх 

  Поезия » Любовна
586 0 2

Голи и беззащитни

са мечтите ми.

И още са

като внезапен и непозволен

листопад през юни.

Мургавото око на вятъра

люлее сънно

една недоспала сълза.

Обвинения - лениви паяци -

драскат с космати крака

по съвестта ми.

Ако сплета спомените си

на плитка

и я спусна в кладенеца на времето,

ще можеш ли

да се изкачиш по нея

чак до гузното ми кротко всекидневие

и да ме прегърнеш отново?

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??