3 abr 2016, 20:47  

ххх14

  Poesía
3K 0 0

                                                     На Емо

Аз цялата съм морава тъга.

Карминено ми светят всички нощи.

Картина, непозната от Дега,

в която черното е господар все още.

 

Небето, електриково на цвят,

притиска ме без никаква утеха.

Противно сив e моят малък свят.

И тъмен е.Лъчите ми отнеха.

 

Не виждам стрък зелен, ни облак бял.

Кафяво-кална мъка ме залива.

Нощта разстила виолетов шал

и в тъмносиня пещера се свивам.

 

Кръвта ми само червеней едва,

но жълтото на слънцето го няма,

че грозна пръст с размери два на два

безумно се изпречи между двама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...