На  Емо

Болката не иска да си тръгне

в мрака да изчезне безвъзвратно.

Зло ми се усмихва, нещо гъгне,

връща се обратно и обратно.

С мазни пръсти гърлото ми стиска.

Криви се срещу ми уродливо.

Зная, че ужасно й се иска 

да залее в мене всичко живо,

дето тъй страхливо се е свило

и едва-едва нечуто диша,

дето всяка нощ  ми дава сили,

на крака държи ме сякаш свише.

Упорито и заразно чувство:

обичта към тебе е тотема.

То остана...Няма да го пусна!

Бягай, Смърт! Не можеш да го вземеш!