ххх29
На Емо
Болката не иска да си тръгне
в мрака да изчезне безвъзвратно.
Зло ми се усмихва, нещо гъгне,
връща се обратно и обратно.
С мазни пръсти гърлото ми стиска.
Криви се срещу ми уродливо.
Зная, че ужасно й се иска
да залее в мене всичко живо,
дето тъй страхливо се е свило
и едва-едва нечуто диша,
дето всяка нощ ми дава сили,
на крака държи ме сякаш свише.
Упорито и заразно чувство:
обичта към тебе е тотема.
То остана...Няма да го пусна!
Бягай, Смърт! Не можеш да го вземеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
