27 jul 2006, 21:05

Хичкок

Poesía

974 0 2

Събудих се!
От силен,рязък вик,
моят вик!
Оглушал!
Освирепял!
Озверял!
Не поглеждам
в огледалото,
знам какво ще видя!
Не поглеждам ноктите си-
усещам ги!
Не мисля дали
са удобни зъбите ми-
чувствам че са!
Луната е пълна-
моята Луна!
Камбаната удари
полунащ ,и спря!
Тихо е!
Дано да не си мислиш за мен,
Дано!
Мислиш си!
Виждам мислите ти...
движа се по тях...
Не се приближавам,-
вътре съм!
Целувам сърцето ти....
галя го...
В предсърдието съм...
Само изчаквам да се отвори клапата...
Гладен съм....
Вкусна си...
Не ме смачквай,
аз съм просто кабърче....
не ми образувай ръжда....

Мамооооо !
Искам у домааааа....

Хичкок умря!
Да живее Хичкок!
_________________

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

изречена (Мая Попова)

хубаво е, че отново си тук

2006-07-28T09:48:04+03:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Да,Хичкок умря...Много неща умряха с него.Хенри

2006-07-28T05:09:50+03:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0