25 mar 2021, 9:40  

Hимб на челото й 

  Poesía » Filosófica
845 2 4

Скитнице, блуднице, вятърът взе ти,
обич – затулена в шепи жарава,
сламата пламна в ума и остава,
въленче мъдрост – сърце на комети.

 

Нови вселени, от болка изгрели,
стари докрай неизстрадани грешки,
мъчат душата, съвсем по човешки,
а мъчениците? Ангели бели,

 

cледват в душата трънлива пътека,
волята Божия – предначертана,
стигми отварят се – рана, до рана,
женска душа да си – орис нелека.

 

Нека боли. Ти и в ада си жива!
Пръсти, опърлени, крият светличе,
блудната знае до смърт да обича,
нимб на челото й... Не, не отива!

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??