Hимб на челото й
Скитнице, блуднице, вятърът взе ти,
обич – затулена в шепи жарава,
сламата пламна в ума и остава,
въленче мъдрост – сърце на комети.
Нови вселени, от болка изгрели,
стари докрай неизстрадани грешки,
мъчат душата, съвсем по човешки,
а мъчениците? Ангели бели,
cледват в душата трънлива пътека,
волята Божия – предначертана,
стигми отварят се – рана, до рана,
женска душа да си – орис нелека.
Нека боли. Ти и в ада си жива!
Пръсти, опърлени, крият светличе,
блудната знае до смърт да обича,
нимб на челото й... Не, не отива!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
