Скитнице, блуднице, вятърът взе ти,
обич – затулена в шепи жарава,
сламата пламна в ума и остава,
въленче мъдрост – сърце на комети.
Нови вселени, от болка изгрели,
стари докрай неизстрадани грешки,
мъчат душата, съвсем по човешки,
а мъчениците? Ангели бели,
cледват в душата трънлива пътека,
волята Божия – предначертана,
стигми отварят се – рана, до рана,
женска душа да си – орис нелека. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up