Hимб на челото й

Mar 25, 2021, 9:40 AM 2021-03-27T10:45:32+02:00

Poetry » Phylosophy

671 2 4

Скитнице, блуднице, вятърът взе ти,
обич – затулена в шепи жарава,
сламата пламна в ума и остава,
въленче мъдрост – сърце на комети.

Нови вселени, от болка изгрели,
стари докрай неизстрадани грешки,
мъчат душата, съвсем по човешки,
а мъчениците? Ангели бели,

cледват в душата трънлива пътека,
волята Божия – предначертана,
стигми отварят се – рана, до рана,
женска душа да си – орис нелека.

Нека боли. Ти и в ада си жива!
Пръсти, опърлени, крият светличе,
блудната знае до смърт да обича,
нимб на челото й... Не, не отива!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2021-03-25T19:07:22+02:00

Благодаря, Иве!
Ivita_Mirianova (Ивита)

2021-03-25T15:47:08+02:00

” Ти и в ада си жива!”
Наде!💗
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2021-03-25T12:40:04+02:00

Миночка, Вале, благодаря ви!
M1234567891 (Миночка Митева)

2021-03-25T10:32:53+02:00

Затова сме на земята, Наде, да се научим, да обичаме и от грешките щом вземем поуките , ще изградим и нимб, който да грее около нас.Прекрасно написано, точно за празника!Честито!