Такава съм, все нямам мира,
от хулите ми става смешно,
един от двеста ме разбира
и както винаги – погрешно.
Такава съм и всички плаша,
а лудостта не е заразна.
За мен е пълна всяка чаша,
която виждат полупразна.
Такава съм. Назад да тичам,
за три живота ще ме стигнеш.
Убивам и до смърт обичам.
Химера съм. Посмей да мигнеш....
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados