1 sept 2018, 23:27

Химера съм. Посмей да мигнеш....

  Poesía » Otra
672 12 23

Такава съм, все нямам мира,
от хулите ми става смешно,
един от двеста ме разбира
и както винаги – погрешно.

 

Такава съм и всички плаша,
а лудостта не е заразна.
За мен е пълна всяка чаша,
която виждат полупразна.

 

Такава съм. Назад да тичам,
за три живота ще ме стигнеш.
Убивам и до смърт обичам.
Химера съм. Посмей да мигнеш....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гюлсер, Иржи, Мъдрост моя, Вале, Силвенце, благодаря ви!
  • Страхотна си, Наде!
  • Това се вика агресивен оптимизъм. Браво на лирическата!
  • Химера,Надя е нещо нереално,т.е.блян,мечта!И ти правилно отбелязваш,да не се премигне,за да не изчезне....Стихът ти е чудесен и ми се иска чертите да са твои,а не на лирическата....защото ти си точно такава-сербез!/съдя за това от стиховете ти/
  • Сериозна заплаха! Поздравления, Надежда!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...