Химера съм. Посмей да мигнеш....

Поезия » Друга

670 12 23

Такава съм, все нямам мира,
от хулите ми става смешно,
един от двеста ме разбира
и както винаги – погрешно.

Такава съм и всички плаша,
а лудостта не е заразна.
За мен е пълна всяка чаша,
която виждат полупразна.

Такава съм. Назад да тичам,
за три живота ще ме стигнеш.
Убивам и до смърт обичам.
Химера съм. Посмей да мигнеш....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Гюлсер, Иржи, Мъдрост моя, Вале, Силвенце, благодаря ви!

2018-09-04T12:42:35+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Страхотна си, Наде!

2018-09-04T07:41:59+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Това се вика агресивен оптимизъм. Браво на лирическата!

2018-09-04T02:16:48+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Химера,Надя е нещо нереално,т.е.блян,мечта!И ти правилно отбелязваш,да не се премигне,за да не изчезне....Стихът ти е чудесен и ми се иска чертите да са твои,а не на лирическата....защото ти си точно такава-сербез!/съдя за това от стиховете ти/

2018-09-03T23:02:40+03:00
Samadhi (Гюлсер Мазлум)

Сериозна заплаха! Поздравления, Надежда!

2018-09-03T22:40:46+03:00