Kvazimodo (Нела Цолова)
18 24
14 ago 2007, 23:44

Химикал 

  Poesía
1143 0 5
Химикалчето ми - шнайдерче прозрачно
подремваше в страничен джоб
на раницата - спътница нехайна,
побрала спомени от всеки мой урок.

Хей, побутнах шнайдерчето закачливо.
Не искаш ли да пишеш днес?
Привършва ми мастилото, отвърна,
за стих последен иде ред.

Какъв ли спомен да остави,
притихнало във топлата ми длан?
По листа бял оставих го да бяга
с преходността си да разкаже сам.

За въртележката на нощите и дните,
за птиците - отлитащи на юг
и за душите ни - безмълвно скитащи
в очакване на вечността - любов.

© Нела Цолова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??