Aug 14, 2007, 11:44 PM
Химикал
Химикалчето ми - шнайдерче прозрачно
подремваше в страничен джоб
на раницата - спътница нехайна,
побрала спомени от всеки мой урок.
Хей, побутнах шнайдерчето закачливо.
Не искаш ли да пишеш днес?
Привършва ми мастилото, отвърна,
за стих последен иде ред.
Какъв ли спомен да остави,
притихнало във топлата ми длан?
По листа бял оставих го да бяга
с преходността си да разкаже сам.
За въртележката на нощите и дните,
за птиците - отлитащи на юг
и за душите ни - безмълвно скитащи
в очакване на вечността - любов.
подремваше в страничен джоб
на раницата - спътница нехайна,
побрала спомени от всеки мой урок.
Хей, побутнах шнайдерчето закачливо.
Не искаш ли да пишеш днес?
Привършва ми мастилото, отвърна,
за стих последен иде ред.
Какъв ли спомен да остави,
притихнало във топлата ми длан?
По листа бял оставих го да бяга
с преходността си да разкаже сам.
За въртележката на нощите и дните,
за птиците - отлитащи на юг
и за душите ни - безмълвно скитащи
в очакване на вечността - любов.
© Нела Цолова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Солидарна съм с Магдалена!И от мен-БРАВО!!!
-
Хубав стих, Нели!
Поздрави!
-
Прекрасно , добре уловено и написано мигновение, браво , Нела!
-
Много ми хареса!
Поздрави, Нели! -
Хубаво е много!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
