Хитър Петър и пияният кадия

ПИЯНИЯТ КАДИЯ

(приказка от Сава Попов)

Една вечер Хитър Петър видял, че на пътя пред портата му се търкаля кадията пиян. Кожухът на кадията бил захвърлен настрана. Петър взел кожуха.

На другия ден кадията казал на слугата си:

— Снощи някой ми е откраднал кожуха. Иди да намериш крадеца и го доведи в съдилището!

Слугата тръгнал из селото. Къде кого срещнал, все го заничал. Мъчел се да познае кожуха на кадията. Отишъл в кафенето. Там бил Хитър Петър. Слугата ходел от човек на човек да разглежда кожусите им. Приближил Петра, спрял се, взрял се, позасмял се, хванал го за ръкава, навел се и му пошушнал на ухото:

— Бай Петре, ела с мене! Кадията те вика в съдилището.

Хитър Петър станал и тръгнал със слугата на кадията.

В съдилището имало много хора. Кадията видял кожуха си на Петровия гръб и запитал:

— Петре, откога носиш този кожух?

— От снощи!

— А знаеш ли на кого е?

— Знам! — поклонил се Петър и погледнал хитро кадията. — Снощи един пияница се търкаляше като свиня на пътя пред портата ми. Беше захвърлил кожуха си. Аз взех и го облякох, та на когото е, днес да види и да си го познае. Ако иска, мога да му го дам още сега! — Петър започнал да съблича кожуха.

— Не, недей! Остави! — зачервил се от срам кадията и махнал с ръка. — Носи го със здраве! Не знам кой е бил този пияница.

ХИТЪР ПЕТЪР И ПИЯНИЯТ КАДИЯ

Било студена, зимна вечер, към къщи Петър си вървял,

не щеш ли във сумрака чер, той проснат силует видял.

Навел се, вдигнал му главата, но лъхнало го на ракия,

напрегнал се и в тъмнината познал пияния кадия…

Със алкохола прекалил, макар снегът да си прехвърквал,

кожуха настрана захвърлил, кротко кадията похърквал.

Зачудил се какво да стори, че вятър да не го издуха,

(с пиян не искал да се бори), Петър прибрал у тях кожуха.

На заранта, за липсата разбрал, кадията извикал си слугата,

макар и със език надебелял, успял да го изпрати до вратата,

заръчвайки кожуха да намери и във съда крадеца да го докара.

Слугата улиците взел да мери и стигнал кафенето до бунара

внимателно във хората се вглеждал и най-накрая той открил,

че с топлия кожух на съдията се Хитър Петър пременил…

- Бай Петре, я със мен ела! Пошушнал му слугата на ухото

и двамата поели през снега по уличките тесни на селото.

Съдилището било пълно с хора, кадията кожуха си познал,

от Петра не отместил още взора, въпрос веднага му задал:

- Кажи ми, Петре, ала без лъжа, кожуха имаш откога?

- Ами намерих го нощес, пияница оставил го пред къщи,

та си помислих ваша чест, че ако днес кожуха облека,

и собственикът му си го познае, то вече няма да се мръщи.

Но ако Ваш е, само ми кажете и аз веднага бих го върнал…

Ала на Хитърпетровите думи кадията засрамено отвърнал:

- Пияницата кой е аз не знам, но щом намерил си го, твой е!

Със здраве го носи, но знай, всяко пиянство е с подобен край!

Любомир Попов