6 ene 2022, 18:07

Хора

859 0 2

Хóрата сме уникално прости същества,

облечени в уникални слънчеви тела

,дарени сме с уникална сила,

непресъща за тъпанара и дебила.

 

Имаме си и свободна воля

да избираме с кого, къде, кога, на воля

да прекараме си свободно дните

на земята грешна, о горките.

 

А какво се случва всъщност, дявол да го вземе

че създаваме си гадости, проблеми

че ни мислят за невежи идиоти

а пък ние за големи патриоти.

 

Кой командва таз матрица

кой ми казва от кого завися

кой ни пише репликите всеки ден

и говори, диша, и живее вместо мен.

 

Ако това си отговорим някой ден

и най после разберем

че всички сме на таз земя

да учим разни тук неща

да вземаме уроци разнообразни

които за нас са много важни

.............

тогава може, някой ден

да станем хора, без проблем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Hristov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Хóрата сме уникално прости същества,"
    "че ни мислят за невежи идиоти"
    А повторението на "уникални" прави творбата уникална!
    Отдавам се на размишления кои ни мислят - извънземните ли?
  • най-уникалното май е, че всеки "сам си преценя" ... някои мисли са неизбежни, други-преодолими

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....