6.01.2022 г., 18:07

Хора

852 0 2

Хóрата сме уникално прости същества,

облечени в уникални слънчеви тела

,дарени сме с уникална сила,

непресъща за тъпанара и дебила.

 

Имаме си и свободна воля

да избираме с кого, къде, кога, на воля

да прекараме си свободно дните

на земята грешна, о горките.

 

А какво се случва всъщност, дявол да го вземе

че създаваме си гадости, проблеми

че ни мислят за невежи идиоти

а пък ние за големи патриоти.

 

Кой командва таз матрица

кой ми казва от кого завися

кой ни пише репликите всеки ден

и говори, диша, и живее вместо мен.

 

Ако това си отговорим някой ден

и най после разберем

че всички сме на таз земя

да учим разни тук неща

да вземаме уроци разнообразни

които за нас са много важни

.............

тогава може, някой ден

да станем хора, без проблем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Хóрата сме уникално прости същества,"
    "че ни мислят за невежи идиоти"
    А повторението на "уникални" прави творбата уникална!
    Отдавам се на размишления кои ни мислят - извънземните ли?
  • най-уникалното май е, че всеки "сам си преценя" ... някои мисли са неизбежни, други-преодолими

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...