20 nov 2022, 8:27  

Храм без стени 

  Poesía » De amor
741 8 20

Спри да се луташ, издигнах в сърцето си храм,

кротка надежда в свещиците пламна, мъждука.

Силно привлечен, неволно закрачи насам,

следваше предначертаната светла сполука.

 

Спомен събуди дъха ти, затихващ и слаб,

женска милувка повдигна гърди отмалели.

Комка пое, прежаднял за взаимност и хляб,

с обич замесен за теб, осветен от недели.

 

Случи се чудото, дето бленува насън,

пътят доведе те право до райските двери.

Всички съмнения чезнат, остават навън,

стъпиш ли в храма открит, същността си намерил.

 

 

 

 

 

© СК Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??