20 nov 2022, 8:27  

Храм без стени

1.3K 8 20

Спри да се луташ, издигнах в сърцето си храм,

кротка надежда в свещиците пламна, мъждука.

Силно привлечен, неволно закрачи насам,

следваше предначертаната светла сполука.

 

Спомен събуди дъха ти, затихващ и слаб,

женска милувка повдигна гърди отмалели.

Комка пое, прежаднял за взаимност и хляб,

с обич замесен за теб, осветен от недели.

 

Случи се чудото, дето бленува насън,

пътят доведе те право до райските двери.

Всички съмнения чезнат, остават навън,

стъпиш ли в храма открит, същността си намерил.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...