4 mar 2009, 19:46

Храна

  Poesía » Otra
752 0 3

 

 

Храна

 

Илюзионисти се подхранват,

за всеки случай да не разберат,

че винаги са знаели

цвета какъв е на света.

 

Храна за днес,

храна за утре,

храна за теб,

храна за твоeто внуче.

 

И ето че настана време

храната да боли,

не се обиждай бе, човече,

правдиво бе нахранен ти.

 

Защото кой каквото търси -

намира го гняста,

и той се ръси, и тя го ръси,

гняста храна не става, но уви!

 

февруари 2009

sofia shity

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Братан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • храна гняс
  • Значи тук съм болезнено съгласен с Таня. Послудния куплет е като голяма глава на хилаво тяло.Не е положително.
  • Хах - сервизен термин...как го преплете бе , човече в тоя стих - до последната строфа е добре - губи си ефекта - дори мисля , че последната строфа е излишна...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...