Iva.Petrova (Ива Койчева)
65 182
31 ene 2007, 1:41

Хронично 

  Poesía
564 0 5

Хронично

 

Когато се разтяга като дъвка

и лепне в отчаяние молитва,

когато се разбиват без съмнение

вълните на опорните ми точки,

когато ме примлясква мазно

мелодията на една трагедия

и затлъстяват всички безпризорни обещания,

простирам оправдания да съхнат,

въртя очи

и твърде церемонно

прощавам аромата

на последната цигара

и хулиганстват най-безотговорно

в очите ми

разсеяни илюзии.

Усещам,

зрее в мен плодът

на анонимно състрадание.

Зловоние от грях поглъщам

и елегантно ампутирам миналото

с болни гениталии.

Хронична липса на надежда имам.

От спуканата ми черупка

се излюпват видения

за изумителни вселени.

И чезне съвестта ми.

А аз се свечерявам

и презрявам.

Следобедно угасвам.

© Ива Койчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички, които прочетохте моя стих. Писан е преди няколко години и е плод на една безумна вечер и едно малоумно решение за край на живота. Въпреки това много си го обичам! Ще се постарая следващото да е по-оптимистично! Усмивки за вас!
  • Хроничен песимизъм поражда
    хроничната липса на надежда.
    Вярата почне ли да се изражда
    много трудно се презарежда ...

    Поздрав и усмивка.
  • Поздравления, много хубаво!!!
  • Много, много хубав стих,Ива!!! Поздрави!!!
  • и меланхолично звучене...
Propuestas
: ??:??