Хронично
Хронично
Когато се разтяга като дъвка
и лепне в отчаяние молитва,
когато се разбиват без съмнение
вълните на опорните ми точки,
когато ме примлясква мазно
мелодията на една трагедия
и затлъстяват всички безпризорни обещания,
простирам оправдания да съхнат,
въртя очи
и твърде церемонно
прощавам аромата
на последната цигара
и хулиганстват най-безотговорно
в очите ми
разсеяни илюзии.
Усещам,
зрее в мен плодът
на анонимно състрадание.
Зловоние от грях поглъщам
и елегантно ампутирам миналото
с болни гениталии.
Хронична липса на надежда имам.
От спуканата ми черупка
се излюпват видения
за изумителни вселени.
И чезне съвестта ми.
А аз се свечерявам
и презрявам.
Следобедно угасвам.
© Ива Койчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря на всички, които прочетохте моя стих. Писан е преди няколко години и е плод на една безумна вечер и едно малоумно решение за край на живота. Въпреки това много си го обичам! Ще се постарая следващото да е по-оптимистично! Усмивки за вас!
-
Хроничен песимизъм поражда
хроничната липса на надежда.
Вярата почне ли да се изражда
много трудно се презарежда ...
Поздрав и усмивка. -
Поздравления, много хубаво!!!
-
Много, много хубав стих,Ива!!! Поздрави!!!
-
и меланхолично звучене...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
