Ниското слънце бодеше очите
на пътя – водещ към нищото…
Премалели от трепет, наивно усмихнати,
ръце бяха сплели по детски душите.
Последният ден на синьото лято –
се чудеше накъде ли сме тръгнали.
В посока на залеза е зимата само,
а в нея надеждите не покълват…
Ленивият котарак на този следобед
подреждаше ласките в броеница…
Поредният гарван – увиснал в простора,
твърдеше, че всичко това е измислица. ...