krchernev (Красимир Чернев)
188 3102
5 nov 2015, 17:57

Хубаво 

  Poesía » De amor
745 1 14

Ниското слънце бодеше очите

на пътя – водещ към нищото…

Премалели от трепет, наивно усмихнати,

ръце бяха сплели по детски душите.

 

Последният ден на синьото лято –

се чудеше накъде ли сме тръгнали.

В посока на залеза е зимата само,

а в нея надеждите не покълват…

 

Ленивият котарак на този следобед

подреждаше ласките в броеница…

Поредният гарван – увиснал в простора,

твърдеше, че всичко това е измислица.

 

Но хубаво беше, макар и неистинско.

Акварел недовършен с тъга и мирис…

Пътят все така бягаше в нищото,

а радостта на безкрая си беше истинска.

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вълнуващ акварел!
  • Чудесен стих. Адмирации Красимир!
  • Прекрасно!
  • Приказна поезия!
  • Не хубаво,прекрасно е!
  • Благодаря ви, драги Валяк, Рада, Символ, Мина, Ласка, за добрата дума!
    А на теб, добра ми АндроХаха, за готината пародия! Забавлявах се от сърце!
    Аз съм един подреден мъж, не съм някой разхвърлян!
    Считам времето, което сте отделили за мен, за много специално и ви благодаря!
  • Да рисуваш с думи - рядко можене, а за теб - играчка! Аплодисменти, Краси!
  • Красив стих-картина!
  • Предпочетох котарака, в това прекрасно произведение,който брои ласкавите мигове!Поздрав!
  • Но беше хубаво, макар и неистинско.
    Кой може да каже кое е истинско и кое неистинско...Ще го запаметя този твой недовършен акварел!Сигурна съм, че всеки път ще добавяш нови щрихи, цветове, аромати!
  • Алина, сърдечно ти благодаря за финото отношение, което ценя много!
    Людмиле, все си бил прав, но сега си върло прав! С удоволствие се сверявам с теб!
    Ева, благодаря за възклицанието, което смятам, изразява споделена радост!
  • !!!
  • Ами той, житейският ни регистър, май пази с най-голяма охота аромати и цветове именно на отворените истории. Обикновено, всеки завършен в емоционален план епизод, оставя в нас повече неудовлетвореност, дори горчивина, отколкото светлик. Краят, па макар и на нещо хубаво, си е... край.
  • Поезия, тъга, мирис... Прекрасен акварел!
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??