Хубаво
Ниското слънце бодеше очите
на пътя – водещ към нищото…
Премалели от трепет, наивно усмихнати,
ръце бяха сплели по детски душите.
Последният ден на синьото лято –
се чудеше накъде ли сме тръгнали.
В посока на залеза е зимата само,
а в нея надеждите не покълват…
Ленивият котарак на този следобед
подреждаше ласките в броеница…
Поредният гарван – увиснал в простора,
твърдеше, че всичко това е измислица.
Но хубаво беше, макар и неистинско.
Акварел недовършен с тъга и мирис…
Пътят все така бягаше в нищото,
а радостта на безкрая си беше истинска.
© Красимир Чернев All rights reserved.
