Видях го, там някъде в очите ти,
видях те как го пожела
и тогава разбрах как никой друг така не ме е обичал,
и за никой друг не съм значела дори половината на това.

Усетих те. По погледа, по думите.
Усетих го, с ръцете ти по мен.
A aз и преди теб в ума си го чувах,
но днес го крещя, в сън бъдещен и обречено неосъществен.

Очите му като моите ли бяха,
или имаше твои коси?
Като мен ли беше отнесено странен,
или като тебе неустоимо забележим?

Поиска го. Тъй силно, както аз.
Нима е възможно да не ни е писано?
Ще създадем ли едно от две наши части?
Ако не остана с теб, какъв е смисъла?

И да искам, не мога в сърцето си да трия.
Няма да позволя да се превърнеш в спомени печални.
И наум нарисуваното детско хвърчило,
ще се вее, докато не намерим начин да стане реално.


05.08.2009г.
гр. Плая Дел Инглес