5 авг. 2009 г., 15:41

Хвърчило

838 0 1

Видях го, там някъде в очите ти,
видях те как го пожела
и тогава разбрах как никой друг така не ме е обичал,
и за никой друг не съм значела дори половината на това.

Усетих те. По погледа, по думите.
Усетих го, с ръцете ти по мен.
A aз и преди теб в ума си го чувах,
но днес го крещя, в сън бъдещен и обречено неосъществен.

Очите му като моите ли бяха,
или имаше твои коси?
Като мен ли беше отнесено странен,
или като тебе неустоимо забележим?

Поиска го. Тъй силно, както аз.
Нима е възможно да не ни е писано?
Ще създадем ли едно от две наши части?
Ако не остана с теб, какъв е смисъла?

И да искам, не мога в сърцето си да трия.
Няма да позволя да се превърнеш в спомени печални.
И наум нарисуваното детско хвърчило,
ще се вее, докато не намерим начин да стане реално.


05.08.2009г.
гр. Плая Дел Инглес

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...