И се занизаха безкрайно дълги дни –
еднакви зърна на броеница.
И зимата луната вледени,
превърна я в изцъклена зеница.
И бавно от комина нежен дим
изви се като хълбок на момиче.
И вятърът - неверният любим –
напразно шепнеше, че ме обича.
И някъде дълбоко в мен тъга
прошава като рожба под сърцето.
И падаше в душата ми снега -
спасение, завинаги отнето.