10.02.2013 г., 13:02 ч.  

И 

  Поезия » Друга
671 0 1

И се занизаха безкрайно дълги дни –

еднакви зърна на броеница.

И зимата луната вледени,

превърна я в изцъклена зеница.

 

И бавно от комина нежен дим

изви се като хълбок на момиче.

И вятърът - неверният любим –

напразно шепнеше, че ме обича.

 

И някъде дълбоко в мен тъга

прошава като рожба под сърцето.

И падаше в душата ми снега -

спасение, завинаги отнето.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??