1 sept 2009, 19:26

И аз забравих

  Poesía
1K 0 1

Всяка усмивка е белегът на отминала тъга.

Всяка въздишка е рана от незавършени слова.

Всяка раздяла говори за чужди ласки във съня.

Всяка обич е болката на нечия душа.

*******

Аз си тръгнах някога ранена,

простила грешки и неволи.

Аз забравих. А някой, някъде простена,

в молитва, когато човек за първи път се моли.

 

Аз не се обърнах, за да чуя глас.

А вътре в мене хлопна се врата.

Исках да забравя до сетния си час,

че чужда съм в нечий свят на самота.

 

И аз забравих лятото горещо,

и есенните багри по листата,

зимата дойде в късна вечер,

безсрамно бяла бе земята.

 

И мина време. Малко, много?

Аз забравих календара на стената.

Колко зими преброих, за Бога?!

Колко пъти търсих спомен за словата...

 

... изречени от нечии устни,

чийто дъх напомняше за пролет,

сетне в летата на същите прегръдки

отвяваше ме вятър от есенни неволи...

 

Но болката не можех тъй смело да забравя,

раната, която още тлее в мен...

Мойта зима продължи сред юлската омара,

с есенно предчувствие за следващия ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...