6 oct 2016, 18:47  

Красавицата

  Poesía
1K 5 35

 

Да. Туманно е, и е мъгливо.

Есента е в стъпка на ламбада -

Циганка, със огнено червило -

с косите си пилее листопада.

 

По кестен във ръцете ù блести,

тропна, щракна с кастанети -

с фламенко ритъма си тя смени,

а листата я обсипаха с конфети.

 

Усмивката ù слънцето затули,

а то, в косите ù взриви лъчи -

от блясъка на медните бакъри

очите ù захвърляха искри.

 

Подпали всичко в луд пожар,

ароматът ù примами ветровете

(с ухание на дюли и на нар)

и в миг ограбиха ù цветовете.

 

Вихър буен роклята ù свлече,

потръпна с голи рамене  -

ръката си протегна за елече,

ала Зимата ù каза – Не!

 

Ренета Първанова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре,Рени...
  • Пускай го, още довечера като "удари" вторник! Нямам търпение, Иржи!
  • Понеже и аз чакам да мине понеделника,Рени а имам едно "отлежало" стихо,значи ще изчакам да мине и твоята "стихия"че ще ме отнесе.....а то е нещо като инвентаризация на сайта и е интересно да се види от "действащите лица"Нека да отлежи още...Ще почакам!
  • Усмихна ме Иржи, бъди сигурна, че съм го изстреляла и него веднага след последната дума - не чакам нищо да отлежи, а знам, че трябва, но съм си такава...със стиховете съм така...само последната "градушка" в момента отлежава защото е понеделник. Много ти благодаря, че си прочела и, че Меги също си довела!

    Мег, благодаря ти - радвам се много, че ти харесва!
  • Браво, Рени, прекрасен стих! Радвам се, че Иржи ме доведе тук!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...