Красавицата
Да. Туманно е, и е мъгливо.
Есента е в стъпка на ламбада -
Циганка, със огнено червило -
с косите си пилее листопада.
По кестен във ръцете ù блести,
тропна, щракна с кастанети -
с фламенко ритъма си тя смени,
а листата я обсипаха с конфети.
Усмивката ù слънцето затули,
а то, в косите ù взриви лъчи -
от блясъка на медните бакъри
очите ù захвърляха искри.
Подпали всичко в луд пожар,
ароматът ù примами ветровете
(с ухание на дюли и на нар)
и в миг ограбиха ù цветовете.
Вихър буен роклята ù свлече,
потръпна с голи рамене -
ръката си протегна за елече,
ала Зимата ù каза – Не!
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
и него веднага след последната дума - не чакам нищо да отлежи, а знам, че трябва, но съм си такава...със стиховете съм така...само последната "градушка" в момента отлежава защото е понеделник. Много ти благодаря, че си прочела и, че Меги също си довела!
