И гледам в две очи…

Аз мога да горя от смях на бебе.

А сетне да кипя от яд и мъст.

И мога да съм дъх и лек потребен.

Когато Бог не носи твоя кръст.

Аз мога да смаля света за тебе.

А после да зовеш за бряг и брод.

Додето сто морета правят гребен.

И търсят своя път и нов живот.

Ти чакаш да родиш звезди и огън.

Та с плам любим да светиш в мен с лъчи.

Но знай, че днес съвсем без теб не мога.

И гледам право в две добри очи.