И когато...
И когато не намирам думите,
а ти си кротко до мен...
И когато премълчавам нежните слова,
които напират на езика ми всеки ден...
И когато те искам безумно,
а нямам сила да го изрека...
И когато не желая да те пусна,
а отслабвам прегръдката си, за да те освободя!
И когато утрото не бива да настъпи,
а да продължи още малко от нощта..
И когато искам да те целувам жадно,
а просто отстрани спокойно си седя...
И когато лениво съзерцавам неспокойния ти сън,
а всичко живо отдавна спи навън...
И когато ръцете ти трескаво ме търсят
там ли съм , дали до теб лежа...
И когато пръстите ти се вплитат пъргаво в
рошавата ми коса....
И когато плътно ме обгръщаш в нежността,
а живота бясно и безмилостно продължава....
И когато устните ти се разтварят в пленителна
покана,
а аз не мога да се спра...
Тогава не искам да говоря за вечност или да се вричам мога само и единствено искрено да те обичам.
© Бобчо Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Прекрасно е! Не знам дали си направил препоръчаните корекции, но на мен ми се струва цяло - "когато......мога само и единствено искрено да те обичам"
-
Ами понякога трябва да мине малко време за да бъде усетен края...
Благодаря на всички! -
Това вече е друга работа.
-
Боби стихът ти не е довършен дори и с многоточието Опитай се да довършиш мисълта си - Когато....какво става после или какво чувстваш след това...
-
Бобчо, какво става, когато всички тия неща се случват? Най-важното от стихотворението липсва.
-
На мен също ми хареса като цяло,без последния ред.
-
Много е хубаво,но не ми харесва края.Браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
