И когато...
И когато не намирам думите,
а ти си кротко до мен...
И когато премълчавам нежните слова,
които напират на езика ми всеки ден...
И когато те искам безумно,
а нямам сила да го изрека...
И когато не желая да те пусна,
а отслабвам прегръдката си, за да те освободя!
И когато утрото не бива да настъпи,
а да продължи още малко от нощта..
И когато искам да те целувам жадно,
а просто отстрани спокойно си седя...
И когато лениво съзерцавам неспокойния ти сън,
а всичко живо отдавна спи навън...
И когато ръцете ти трескаво ме търсят
там ли съм , дали до теб лежа...
И когато пръстите ти се вплитат пъргаво в
рошавата ми коса....
И когато плътно ме обгръщаш в нежността,
а живота бясно и безмилостно продължава....
И когато устните ти се разтварят в пленителна
покана,
а аз не мога да се спра...
Тогава не искам да говоря за вечност или да се вричам мога само и единствено искрено да те обичам.
© Бобчо All rights reserved.
