И луната флиртува –
намигна му снощи.
Само него сънува,
за светлите нощи.
И луната обича –
за него бленува.
С очи го съблича,
той нея сънува.
И луната ридае,
щом него го няма.
За него мечтае
в червена премяна.
И луната флиртува –
намигна му снощи.
И той вече плува
във нейните нощи.
© Николета Попова Todos los derechos reservados