3 ago 2006, 20:31

И може би има надежда... 

  Poesía
1302 0 6
И може би има надежда...
животът отсъжда, животът нарежда.
Полепнала чисто по детските устни –
медени капки златисто невкусени.

Минават таксита изпълнени с планове,
подире им дим и изгарящи блянове.
Полегнала честно на пешеходна пътека
дъгата чернее– умира полека.

Сега го отричаш, но утре едва ли,
ще можеш да кажеш “Това ли,
това ли била надеждата плаха ?!”
Детска ръка на листата помаха.

Листа се ветреят, листата пресичат
златни пътеки. На хлапета приличат
На пейката старци за нея копнеят
Профучава такси, и те занемеят...

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви за хубавите думи, те са истинската оценка... И винаги има надежда!!! Вярвам в това така, както вярвам в хората Поздрави на всички ви, и надеждата никога да не ви изоставя
  • Има, Вестине, има надежда!
    Поздравления за стиха!
  • много добър стих, проникващ.
  • Със сигурност има надежда!
    Много хубав стих Вестин!
    Поздравления!!!
  • "Минават таксита изпълнени с планове,
    подире им дим и изгарящи блянове.
    Полегнала честно на пешеходна пътека
    дъгата чернее– умира полека."
    Но има надежда! Поздрав!


  • И може би има надежда...
    Много образно пишеш.
Propuestas
: ??:??