И най-големият е със проблеми...
И той човекът се коси.
Великите царе за пример вземи,
и те се плашат от оси!
И техните очи с' сълзи се пълнят,
когато нещо ги боли.
И всички семена за да покълнат,
очакват дъжд да ги вали.
И най-великият се притеснява,
наплашен от какво ли не,
дори съдбите ни той да създава
и той си гащите пере.
И той е човек като всички хора,
и не е повече от тях,
и той изпитва слабост и умора,
в душата си той носи страх.
И е изложен и той на погроми,
не мисля, че е по-щастлив!
Във битките дори и с гноми
рискува да остане жив.
И низшият човек е като него,
и той е смачкван и щастлив!
Той също пази мъничкото "его",
все търси друг да му е крив!
05.04.1999 г. гр. Монтана
© Христо Славов Todos los derechos reservados