Aug 9, 2013, 8:42 PM

И най-големият

  Poetry
463 0 0

И най-големият

И най-големият  е със проблеми...
И той човекът се коси.
Великите царе за пример вземи,
и те се плашат от оси!

И техните очи с' сълзи се пълнят,
когато нещо ги боли.
И всички семена за да покълнат,
очакват дъжд да ги вали.

И най-великият се притеснява,
наплашен от какво ли не,
дори съдбите ни той да създава
и той си гащите пере.

И той е човек като всички хора,
и не е  повече от тях,
и той изпитва слабост и умора,
в душата си той носи страх.

И е  изложен и той на погроми,
не мисля, че е по-щастлив!
Във битките дори и с  гноми
рискува да остане жив.

И низшият човек е като него,
и той е смачкван и щастлив!
Той също пази мъничкото "его",
все търси друг да му е крив!


    05.04.1999 г. гр. Монтана

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...