19 sept 2010, 22:24

И не погледнах в очите... 

  Poesía
1444 0 25

Изсъхна коминът на старата къща.

Преляха тревите. Вратата изгърбена

чака приведена моето връщане.

Заспали кепенци, прозорци изкъртени

 

примигват и носят вода във съня ми

без обвинения. Със скрита печал.

Живеят до днес там, снишени в дъха ми.

Опиващи. Ярки. Свещени. Граал.

 

Не помня кога за последно се върнах.

Дали приказка беше? Или спомен смълчан...

И примигнах. Отърсих се. И се обърнах.

Не погледнах в очите светът онемял.

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??