19.09.2010 г., 22:24 ч.

И не погледнах в очите... 

  Поезия
1380 0 25

Изсъхна коминът на старата къща.

Преляха тревите. Вратата изгърбена

чака приведена моето връщане.

Заспали кепенци, прозорци изкъртени

 

примигват и носят вода във съня ми

без обвинения. Със скрита печал.

Живеят до днес там, снишени в дъха ми.

Опиващи. Ярки. Свещени. Граал.

 

Не помня кога за последно се върнах.

Дали приказка беше? Или спомен смълчан...

И примигнах. Отърсих се. И се обърнах.

Не погледнах в очите светът онемял.

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??