19 sept 2015, 23:40  

И никога... 

  Poesía » Filosófica
805 1 10

 

Лесно е да бъдеш вълк във глутница
или овца във стадото.
Кръвта на жертвата ще те обагри
или спокойно ще пасеш.

...И никога не ще помислиш
за онзи лъч, удавен в тинята,
без който бреговете
опустяват...

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти за този невероятно точен коментар, Ваня, а също, че оцени скромния ми текст! Вдъхновени есенни дни ти желая!
  • Благодаря на всички, които коментираха и оцениха текста ми!

    Трогнат съм колеги по перо и приятели, и ви желая светъл празник!
  • ...!!!
  • Дали ще бъдеш един от глутницата (стадото) или сам сред тях, но с очи вперени в...„онзи лъч” е избор! Това му харесвам на живота...дава ни правото да избираме! Хареса ми написаното от теб Мисана! Поздрави!
  • Напълно споделям!
  • Тъкмо"онзи лъч",без който бреговете опустяват"е способността ни да отличаваме Доброто от Злото.Винаги ще го види този който го търси.
    Кратък,образен,точен.Поздрав от мен!
  • Колективният принцип по принцип убива
    дори и мисълта за свобода.
    Но все пак има светъл лъч във колектива
    единствено за черната овца.

    Благодаря ти за възможността да поразсъждавам.
  • Самотникът като лъч...
  • Споделям. Хареса ми изразяването във възможно най-кратката форма.
    Поздравления!
  • Колкото и да е лесно в глутницата, Единаци винаги ще има.
    А лъчът, удавен в локвата, не губи топлината си...

    Езикът на философията е лаконичен.
    Привет, Мисана!
Propuestas
: ??:??