И някак си ухае на любов
Звездите вън унесено се вглеждат
на месеца в златистия обков.
Нощта заприда лунната си прежда
и някак си... ухае на любов.
И някак си... ухае ми на пролет,
напук на февруарските мъгли.
На цъфнали поля, ята във полет,
на луднали, разлистени гори.
Дали защото литналият бриз
целуна ме по пламналата кожа?
Или под звездно-лунния ескиз
се сбъдва всеки порив невъзможен?
Но тихичко покълва в мен надежда,
ефирна, като танц на пеперуди.
И сякаш за света край мен проглеждам,
и сякаш от летаргия се будя.
А този свят превръща се във храм,
изплуващ изпод диплите на мрака.
И моля - на колене и със плам - една любов,
там нейде, да ме чака!
© Лейди Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Момичета, благодаря ви!
-
...
-
Добре дошла! Има страхотен заряд в това стихо. Днес ми е ден за добри пожелания - да се сблъскаш с някоя нова любов, дано!
-
Хареса ми!
-
Ааа, страхотийка, идеално ми пасна
П.П. о, ти си нова столетничка, добре дошла тогава! -
Мммм..., наистина ухае..., и в мъглата има много сантимент...!!!
"И някак си..., ухае ми на пролет,
напук на февруарските мъгли.
На цъфнали поля, ята във полет,
на луднали, разлистени гори." -
Чудесен, емоционален е стихът ти,
тема и езикова форма са в хармония,
поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
