9 jun 2006, 0:27

И НЯКОЙ ДЕН

  Poesía
963 0 2
 И някой ден, когато нищо не остане...
 Спомни си мен, върни се в любовта ни.
 Когато гаснат на живота последните лъчи
 върни се, погледни ме с тези бисерни очи.  
 
 
 Видиш ли тунел и нейде в него светлина,
 тръгни към нея, аз те чакам - при мен ела.
 Усмихни се, обгърни ме с безкрайно топли ръце.
 Нека слеем мойто гневно и твойто нежно сърце

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • " Видиш ли тунел и нейде в него светлина,
    тръгни към нея, аз те чакам - при мен ела."
    Тунелът със светлината......Да,така е!

  • Красиво е!Когато нищо не остане,остава само спомена-той ни дава сила да продължим.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...