Jun 9, 2006, 12:27 AM

И НЯКОЙ ДЕН

Poetry

962 0 2

И някой ден, когато нищо не остане...
Спомни си мен, върни се в любовта ни.
Когато гаснат на живота последните лъчи
върни се, погледни ме с тези бисерни очи.

Видиш ли тунел и нейде в него светлина,
тръгни към нея, аз те чакам - при мен ела.
Усмихни се, обгърни ме с безкрайно топли ръце.
Нека слеем мойто гневно и твойто нежно сърце

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

" Видиш ли тунел и нейде в него светлина,
тръгни към нея, аз те чакам - при мен ела."
Тунелът със светлината......Да,така е!

2006-06-09T08:41:49+03:00
катебате (Екатерина Банска)

Красиво е!Когато нищо не остане,остава само спомена-той ни дава сила да продължим.

2006-06-09T02:16:34+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0