Jun 9, 2006, 12:27 AM

И НЯКОЙ ДЕН

  Poetry
969 0 2
 И някой ден, когато нищо не остане...
 Спомни си мен, върни се в любовта ни.
 Когато гаснат на живота последните лъчи
 върни се, погледни ме с тези бисерни очи.  
 
 
 Видиш ли тунел и нейде в него светлина,
 тръгни към нея, аз те чакам - при мен ела.
 Усмихни се, обгърни ме с безкрайно топли ръце.
 Нека слеем мойто гневно и твойто нежно сърце

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай All rights reserved.

Comments

Comments

  • " Видиш ли тунел и нейде в него светлина,
    тръгни към нея, аз те чакам - при мен ела."
    Тунелът със светлината......Да,така е!

  • Красиво е!Когато нищо не остане,остава само спомена-той ни дава сила да продължим.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...