Толкова много ми липсваш.
Докосванията ти са лек
за душата ми измислени.
Не бъди никога далеч.
Повтарям ти със гняв любовни думи
не като тези, в песните описани.
Реквием е разстоянието помежду ни.
Не личи, но тази мисъл ме убива.
В хаоса ни тъй тихо ти мълчиш,
щом аз крещя “обичам те” и казвам,
че щастието най-много ти отива
и въпреки това те наранявам.
Думи, хулещи и укоряващи:
тях ги мога най-добре.
Не е твоя вината, че не вярваш
на това, че искам само теб.
Липсваш, но как го демонстрирам?
Карам те да искаш да умреш,
вместо в очите твои да се взирам
и да шепна “Липсваш. И всичко е наред.”
Докосваш ми душата най-внимателно,
а аз с тъга отравям ти копнежа.
Но ако от него нещо е останало,
ще ти върна цялата надежда.
Липсваш. И може би съм груба затова -
причината да точа аз от теб сълзи.
Не искам да мечтая никога
как крада от твоите мечти.
Но гневът ми е от мен по-силен.
Мразя себе си, задето съм далеч.
Искай ме, докосвай ме, обичай.
А аз на това ще се старая да не преча…
© Ангела Топалова Todos los derechos reservados
ме обича, а не ме мрази..