И пак момче, момичето обича
Не ме разбираш, казваш. И го знам.
Такава съм – логично-нелогична.
Захвърлям на боклука страх и срам,
отказвам да съм мирна и прилична!
Смущават ли те белите коси
и парят ти крилата – от коприва?
Смутен шептиш: "Момиченце не си"!
Признай, че тази лудост ми отива!
Забравил си луничките, през май,
и бурята в очите – синя хала.
Аз не разбрах, сред пакости без край,
кога ти е душата остаряла?
Вземи си къс от мойте чудеса
и младостта избягала ще върна.
Сред зима люляк ще ти донеса
и с пролетен южняк ще те прегърна.
И всяка бръчка ще ни стане път,
в зелено есента ни се облича.
В косите бели – ябълки цъфтят...
И пак момче, момичето обича...
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви приятели!
-
Романтиката надделя! Ех, тази пролет! Не ни остави да се кахърим дълго! А любовта?! Тя си намира с кого да се усмихне.
-
Хубава пролет...
Да се самоцитирам: "Колко е красиво, когато двама са се прегърнали. Особено, ако са мъж и жена."
Хареса ми! -
Влюбих се в това твое прекрасно стихотворение, Наденце! Може би, защото, макар и по-голяма от теб, в много от редовете му открих себе си!🦋 🌹🦋 Нека житейският и творческият ти полет не спират! ❤️
-
Прекрасно е!
"В зелено есента ни се облича.
В косите бели - ябълки цъфтят..." -
Ооо, колко мило ❤️
-
Да!!! 💖 Супер е!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
