Patrizzia (Надежда Ангелова)
2043 18072
3.04.2020 г., 10:32 ч.

И пак момче, момичето обича 

  Поезия » Друга
286 5 7

Не ме разбираш, казваш. И го знам.
Такава съм – логично-нелогична.
Захвърлям на боклука страх и срам,
отказвам да съм мирна и прилична!

 

Смущават ли те белите коси
и парят ти крилата – от коприва?
Смутен шептиш: "Момиченце не си"!
Признай, че тази лудост ми отива!

 

Забравил си луничките, през май,
и бурята в очите – синя хала.
Аз не разбрах, сред пакости без край,
кога ти е душата остаряла?

 

Вземи си къс от мойте чудеса
и младостта избягала ще върна.
Сред зима люляк ще ти донеса
и с пролетен южняк ще те прегърна.

 

И всяка бръчка ще ни стане път,
в зелено есента ни се облича.
В косите бели – ябълки цъфтят...
И пак момче, момичето обича...
 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви приятели!
  • Романтиката надделя! Ех, тази пролет! Не ни остави да се кахърим дълго! А любовта?! Тя си намира с кого да се усмихне.
  • Хубава пролет...
    Да се самоцитирам: "Колко е красиво, когато двама са се прегърнали. Особено, ако са мъж и жена."
    Хареса ми!
  • Влюбих се в това твое прекрасно стихотворение, Наденце! Може би, защото, макар и по-голяма от теб, в много от редовете му открих себе си!🦋 🌹🦋 Нека житейският и творческият ти полет не спират! ❤️
  • Прекрасно е!
    "В зелено есента ни се облича.
    В косите бели - ябълки цъфтят..."
  • Ооо, колко мило ❤️
  • Да!!! 💖 Супер е!
Предложения
: ??:??