Не ме разбираш, казваш. И го знам.
Такава съм – логично-нелогична.
Захвърлям на боклука страх и срам,
отказвам да съм мирна и прилична!
Смущават ли те белите коси
и парят ти крилата – от коприва?
Смутен шептиш: "Момиченце не си"!
Признай, че тази лудост ми отива!
Забравил си луничките, през май,
и бурята в очите – синя хала.
Аз не разбрах, сред пакости без край,
кога ти е душата остаряла? ...