И прах при прахта
Спотайват се руините на църквица
сред гърбиците дремещи на хълмовете-дракони.
Пленена от баирите, озърта се -
от колко ли столетия за мене тук е чакала?
Вилнее треволяк под къпинаците -
по камъни порутени, по мъхове подпухнали.
Сред килнатите кръстове, в трънаците,
запазил се е някак си бял ангел от разрухата.
Момичето, с крилата изпочупени,
подава ми ръцете си, застинали под мрамора.
Устата под къдриците, заучено
усмихва се, а гълъби са кацнали на рамото.
Какво ли е видяла със очите си?
Да беше тя от живите, какво ли би разказала?
Истории за битки и за рицари,
за тайни и проклятия зад мрамора са пазени.
Кому ли си водачът, ти през времето?
И кой ли тук заспал е под усмивката ти, ангеле?
Мълчиш, а от крилата ти по земному
се ронят песъчинки върху камъните паднали.
26.03.2011
Радост Даскалова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радост Даскалова Todos los derechos reservados
