Регина (Радост Даскалова)
374 1427
28 апр. 2011 г., 13:47

И прах при прахта 

  Поэзия » Другая
945 0 15

Спотайват се руините на църквица
сред гърбиците дремещи на хълмовете-дракони.
Пленена от баирите, озърта се -
от колко ли столетия за мене тук е чакала?

Вилнее треволяк под къпинаците -
по камъни порутени, по мъхове подпухнали.
Сред килнатите кръстове, в трънаците,
запазил се е някак си бял ангел от разрухата.

Момичето, с крилата изпочупени,
подава ми ръцете си, застинали под мрамора.
Устата под къдриците, заучено
усмихва се, а гълъби са кацнали на рамото.

Какво ли е видяла със очите си?
Да беше тя от живите, какво ли би разказала?
Истории за битки и за рицари,
за тайни и проклятия зад мрамора са пазени.

Кому ли си водачът, ти през времето?
И кой ли тук заспал е под усмивката ти, ангеле?
Мълчиш, а от крилата ти по земному
се ронят песъчинки върху камъните паднали.

26.03.2011
Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??