20 feb 2014, 11:03

И принцът остана сам

  Poesía
693 0 0

Прилича ли на мен, кажи ми,

прилича ли на мен сега...

и устните, и същите целувки

дават ли ти като мен, кажи?

А в очите, къде са дълбините,

виждаш само морскосините лъжи

и потъваш в плитчините,

бяло знаме вдигаш да стърчи.

 

 Но ако прилича тя на мен по нещо,

то със сигурност не е гласа...

топлеха те мойте думи нежно,

дори навън да беше снежно.

И вечер сам като заспиваш,

помни, че аз не съм сама...

за довиждане да чуя искам

твоя стон мъчителен, ридай!

 

Кажи ми, че не бях твоята принцеса,

кажи ми, струваше ли си нощта?

Ще дойда аз когато духом паднеш,

но не, за да  подам ръка...

От високо ще погледна

(брегът за теб високо ще е, знам)

и ти, горкичкият, утеха

бездомен ще търсиш по света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...